print | close

Никой не знае как да бъде родител, докато не стане такъв


Никой не знае как да бъде родител, преди да стане такъв. Преди това сме гледали отстрани други родители и мислено сме си казвали аз няма да допусна тази грешка, аз няма да правя така, аз ще бъда по-добър/по-добра....И все пак, когато станем родители действаме съгласно инстинкти, ситуация, а понякога и заради неписани обществени норми и много често се оказваме като тези родители, които преди това сме корили на ум.

Каквото и да правим обаче, винаги сме следвани от желанието да направим и да осигурим най-доброто на нашите деца, да ги възпитаме по възможно най-добрия начин... само че за това няма рецепта и няма правила. Всяко дете е индивидуално, съответно и подхода родител-дете не е универсален. А и често се случва определено действие на даден човек (в случая родител) да ни се струва не-добро, но то да си е мотивирано и смислено от страна на деятеля... 

Задаваме си въпроса: как да разбера дали действията ми са правилни, дали постъпвам добре, дали възпитавам детето правилно без да използва деспотични методи, дали не налагам прекалено много волята си и не оставям на детето право на избор... дали пък не давам прекалено голям избор на детето?! .... въпроси без готови отговори....

Когато аз си задавам подобни въпроси, поглеждам детето си, което ми се усмихва с любов и протяга ръце да ме прегърне и отговора сам си идва на място :)

close