print | close

Отговор


Автор: Полина Димитрова-Иванова

Здравейте, аз съм бъдеща майка на дете от друг мъж. Съпругът ми знае, че детето не е от него и нежелае да го припознава. Засега нямам представа дали ще остана омъжена за съпруга си, тъй като той не е сигурен дали ще може да живее с мен след случилото се. Биологичния баща иска да припознае детето си и да получи бащински права. Той казва, че иска да заведе детето ни да живее с него в Холандия. Аз не желая да живея с този човек, защото той е агресивен и склонен да употребява наркотици, затова смятам, че за мен и детето ми не е добре да живеем при биологичния баща. Може ли да заведе детето ми далеч от мен да живее с него в чужда държава без мое съгласие? Какви права ще има, въобще, след като го припознае? Ако ми праща редовно пари, трябва ли да искам от него издръжка по съдебен път? Ако остана омъжена за съпруга си той ще има ли някакви права над детето, след като няма бащински права, но все още е мой съпруг!? 

Здравейте,
В чл.61, ал.1 от СК е установена т.нар. „презумпця за бащинство“, съгласно която съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване. Тоест, законът приема за вярно, че бащата на детето е съпругът на майката при наличие на законен брак, произход на детето от майката и раждане до 300 дни от прекратяване на брака. Презумпцията отнесена към Вашето питане означава, че ако са налице цитираните предпоставки, то в акта за раждане на детето ще бъде записан съпруга Ви и той ще е носител не само на права, но и на задължения към детето като негов родител.
Презумпцията за бащинство обаче е оборима, тъй като може да не отговаря на действителността. Оспорването й се извършва по съдебен ред чрез иск за оспорване на бащинството, като право да го предяват имат майката – до една година от раждането, съпругът на майката – до изтичане на една година от узнаване на раждането и детето – до една година от навършване на пълнолетието. Предмет на доказване по този иск е, че детето не е могло да бъде заченато от съпруга на майката, като това обстоятелство трябва да бъде изключено по категоричен начин.
В случай, че Вие предявите иск за оспорване на бащинство, то разполагате с възможост да го съедините за съвместно разглеждане с друг, който е за за установяване на произхода от действителния баща на детето. Вън от хипотезата по предходното изречение, чл.69 от СК регламентира, че произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката – в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетие. При уважаване на иск за установяване на произход съдът служебно ще се произнесе при кого от родителите да живее детето, мерки за упражняване на родителските права, режима на лични отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка.
Биологгичният баща на детето действително разполага с възможност за неговото припознаване, но доколкото същото е титул за установяване на произход (извършва се чрез едностранен извънсъдебен и декларативен акт на припознаващия - писмено заявление пред длъжностното лице по гражданско състояние, декларация с нотариално заверен подпис пак пред това лице и заявление, подадено до длъжностното лице по гражданското състояние чрез управителя на заведението, в което се е родило детето) и като краен резултат има за цел вписване в акта на раждане, то не може да се извърши преди оборване на презумпцията за бащинство. Правните последици от припознаването се изразяват във възникване на родителско качество на припозналия и на родителски права и задължения спрямо припознатото дете.
В случай, че вие като родители на ненавършилото пълнолетие дете не живеете заедно, може да постигнете съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, както и да поискате от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. При невъзможност за диалог и постигане на цитираното в предходното изречение споразумение, разполагате със законова възможност да отнсете спорът за решаване от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно.
Независимо при кого от двамата родители ще живее детето, то не може да напуска пределите на страната без изричното съгласие на другия, дадено обикновено под формата на декларация с нотариална заверка на подписа. По начало въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. Когато родителите не постигнат това съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

close