Автор: Администратор

"В крайбрежна пясъчна ивица играело дете. Намерило едно жълтеникаво, лъскаво камъче. С голяма радост и с мисълта, че е намерило нещо скъпоценно, го показало на баща си. Още от пръв поглед бащата разбрал, че камъкът не е скъпоценен, а обикновен. За да не разочарова детето си, нищо не казал, а само се усмихнал и го погалил по главата. Обладан от мисълта, че най-после ще може като другите деца да кара колело, момченцето изтичало до близкото златарско ателие. Без да обръща внимание на пазаруващата добре облечена жена, отворило мъничката си шепа и казало на златаря:
- Продавам го. Ще го купиш ли?
Златарят веднага разбрал, че в широко отворената длан на детето има обикновен камък, а не благороден метал. Опитал се да отпрати детето, но то още по-високо и настоятелно, с молещи очи и с треперещ глас повторило:
- Продавам го, ще го купиш ли? С парите ще си купя колело….
Златарят започнал да го избутва навън. Изведнъж жената, която слушала разговора, с нежен глас се обърнала към детето с думите :
- Ето го камъка, който търся от години! Най после го намерих! Синко, ще го продадеш ли на мен?
Жената дала пари за едно колело и още малко отгоре, за една топка. Взела камъка, и се обърнала към златаря:
- Моля Ви, към този камък прикрепете един златен ланец!...
Златарят с учудващ глас напомнил, че камъкът е обикновен и няма никаква стойност, но жената отвърнала:
- За мен този камък е много по-ценен от всички останали, защото носи мечтите на едно дете!"

Напиши коментар

 Анонимен


Въведете текста в полето до изображението.
Ако не сте регистриран потребител, Вашата публикация ще бъде публикувана на сайта след одобрение от администратор!